История на Етеричните Масла
Етеричните масла (ЕМ) са летливи съединения, по-леки от водата. Те са летливи с водна пара, разтворими в мазнини и органични разтворители, алкохоли и др. Етеричните масла са неустойчиви към УВ лъчи, въздух, влага и могат да протекат деструктивни процеси. Ето защо трябва да се съхраняват в тъмни и добре затворени съдове.
Притежават множество благоприятни свойства, като дезинфекциращи, ароматерапевтични, поддържат добрия вид на кожата и косата и много други. Етеричните масла могат да бъдат и опасни – токсични при продължително вдишване, парливи, лесно запалими. Затова е необходимо прецизност, познания и особено внимание при използването им. Научете повече в статията ни "Съвети за начинаещи при използването на ЕМ. Отговори на въпроси".
Прочетете Още
Етеричните масла (ЕМ) са летливи съединения, по-леки от водата. Те са летливи с водна пара, разтворими в мазнини и органични разтворители, алкохоли и др. Етеричните масла са неустойчиви към УВ лъчи, въздух, влага и могат да протекат деструктивни процеси. Ето защо трябва да се съхраняват в тъмни и добре затворени съдове. Притежават множество благоприятни свойства, като дезинфекциращи, ароматерапевтични, поддържат добрия вид на кожата и косата и много други. Етеричните масла могат да бъдат и опасни – токсични при продължително вдишване, парливи, лесно запалими. Затова е необходимо прецизност, познания и особено внимание при използването им. Научете повече в статията ни “Съвети за начинаещи при използването на ЕМ. Отговори на въпроси“.
Тайната на билките, по-специално етерично-маслодайните растения и влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека, е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочи, датирани преди 5000-4000 г. пр. н.е. За истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти, се считат египтяните. В древен Вавилон ароматни масла били добавяни дори в строителните материали, използвани за построяването на храмовете на боговете. За техните постижения освен от легенди и предания, може да се съди и от неоспорими факти, като например откритието на папируси в гробница, които са публикувани в Германия от Георг Еберс. Там изобилстват рецепти за лечение на различни болести с билки и мехлеми, получавани от тях.
Древните елини увеличили броя на използваните етеричномаслени растения. Те разширили и сферата на приложение на ароматните масла и мехлеми. В това отношение заслуга има гръцкият лекар Хипократ, който в трудовете си дава обяснения за лечебните качества на етеричните масла.
Авицена е този, който e усъвършенствал процеса на дестилация и е направил възможна екстракцията на чисто етерично масло. Това развитие довело до повишаване на популярността на парфюмите на Арабия.
Твърде вероятно е знанията за лечебните свойства на етеричните масла да са пренесени в Европа след нахлуването на римляните през първи век от н.е. С годините събирането на билки се увеличава. Започва тяхното култивиране, а редица лекари поставят използването на билки на научна основа. През 1937 г. французинът Рьоне-Морис Гатфосе, химик-козметолог, въвежда термина „ароматерапия”. Използва го за заглавие на своя труд, в който описва редица ползи от етеричните масла.
